БРОЙ 20
към заглавната страница
избор на брой







:: МВ "Компас" :: Морски колекции ::
Ветеранът от войната Пенчо Стоянов:
АЗ СЪМ УДОСТОЕН С ТАЗИ ЗНАЧКА!
В бр. 18/2008 г. на „Морски вестник” прочетох материала на Атанас Панайотов „Знаете ли нещо повече за този нагръден знак?” На снимката е изобразена „Минната значка на Дунавския флот” от 1946 г. Аз съм удостоен с тази значка! Притежавам „Свидетелство № 2524” от 31 май 1946 г., подписано от тогавашния командир на Дунавския флот капитан ІІ ранг Валентин Паспалеев. В него е написано, че съм награден със значката „за проявено умение, усърдие и хладнокръвие при изпълнение на миночистачна и минна дейност”.
виж пълният текст
Загадка на 67 години:
КЪДЕ Е ПОТЪНАЛА СЪВЕТСКАТА ПОДВОДНИЦА С-34?
Известно е, на 15.ХІ.1941 г. на скалите до Созопол морето изхвърля на брега два трупа. Те са били облечени в гумени хидрокостюми и са имали дихателни апарати (
1). След близо тридесет години се установява самоличността на загиналите. Товa са Виолет Лаврентиевич Душин – помощник-командир на подводната лодка С-34, и Фрол Дмитриевич Терехов – боцман на подводницата.
Основната версия за гибелта на С-34 е, че тя е заплела стоманено въже от мина на винта си и двамата подводничари са “излезли” през торпедните апарати, за да се опитат да помогнат за освобождаването му. В технологията за борба за живучест през годините на Втората световна война не е била предвидена възможност членовете на екипажа да могат да се завърнат обратно на борда. Това по-скоро е била аварийна система за спасяване на екипажа при бедствие.
Друга възможна версия според мен е, че двамата подводничари просто са успели да се спасят от гибел. След тяхното “изстрелване” от торпедните апарати може би вече не е имало достатъчно сгъстен въздух, за да продължи процедурата и с други членове на екипажа, или просто вече е нямало въздух за дишане. След “изстрелването” си те изплуват на повърхността, надуват хидрокостюмите си с въздух и се оставят течението да ги носи незнайно къде. Така или иначе тайната около гибелта на поводната лодка С-34 остава неразгадана вече 67 години.
Предполагаемият район на потъването й според Ростовшчиков е “в квадрата на Созополския залив” или в указания оперативен район на действие на С-34 – “в района на нос Емине”. Така ли е наистина? Възможно ли е С-34 да е потънала на съвсем друго място? След като прочетете по-долу описаните случаи на “пътуване” на удавници по основното черноморско течение по нашето крайбрежие, ще видите, че са възможни и други варианти.
На 9 август 1971 г. корабчето на Теньо Казака (
2) тръгва от нос Калиакра за Балчик при силен щорм, образуван от вятър от западната четвърт. Корабът остава без ход и бедства. Летовниците, които Теньо Казака водил до Калиакра, успяват да сложат спасителни ризи.
Къде точно е потънал корабът, не се знае, но удавниците, поддържани от спасителните си ризи, се
Подводница С-34
Единият от изхвърлените на брега трупове, облечен в хидрокостюм.
Фрол Терехов                        Виолет Душин
“движат” по течението и ние, при лековолазни спускания до потъналия български параход “Родина” (координати 42°24'20 N, 27°46'60 Е), приблизително на 45 мили пред нос Колокита, открихме две жени на 12 август 1971 г. (от нос Калиакра до нос Колокита по пътя на южното течение са около 62 мили). Същия ден м/к “Сагита” на Института по рибно стопанство  и океанография - Варна, правейки ехолотни промери, открива още една удавничка  по-южно от нас - около устието на река Ропотамо.
Няколко години по-късно, на 5 май 1977 г. братът на зет ми, Панайот Иванов Панайотов (Панко), излиза на море не с тяхната лодка “Галатея”, поради ремонт на двигателя, а с друга лодка от лодкостоянката на Траката. Целта на плаването е да вдигнат мрежите си за калкан, заложени няколко дена преди това навътре в морето пред нос Екрене.
Преди да достигнат до мрежите си обаче, задухва силен западен вятър, морето вдига голяма вълна и преобръща лодката. Другият рибар, собственик на лодката, се удавя моментално. Панко започва да плува, но западният вятър е отвял затоплената повърхностна вода навътре в морето и отдолу постъпва по-студена вода. Панко плува, плува, но тялото му губи топлина и в един момент сърдечната му дейност спира (като бялата смърт в планината). Трупът на Панко бе намерен на 6 юни 1977 г., изхвърлен на скалите  до Созопол, точно където е издигнат паметникът на съветските подводничари.
В първия случай удавничките са носени от течението по повърхността на морето 72 часа. Във втория - времето е 30 дни поради това, че тялото отначало е потънало на дъното и чак след затопляне на времето  и на водата е изплавало на повърхността, но съвпадението на района на “изхвърляне” на брега е поразително.
Нека да припомня, че от направената експертиза на телата на руските подводничари през ноември 1941 г. става ясно, че по тях “няма признаци на раняване” и че “смъртта е настъпила един-два дни преди освидетелстването на загиналите”. Колко време са “пътували” телата по повърхността на морето, може само да  се предполага - все пак трябва да се вземе предвид фактът, че са били в хидроизолиращи костюми.
Така че районът на потъването на подводната лодка С-34 може да бъде не само “в квадрата на Созополския залив” или “в района на нос Емине”. Може да бъде пред устието на река Камчия, където също е имало минни заграждения, може да бъде пред Варна или пред нос Екрене.
Течението, както е известно, което носи по-сладките дунавски води към Босфора, е с посока от север към юг. Най-силно се чувства то на дистанция 3 до 10 мили от брега. Минавайки траверса на нос Емине, то си взаимодейства с крайбрежните течения в Бургаския залив (
3), които имат посока обратна на часовниковата стрелка и способстват за изкривяването на посоката и намаляване на скоростта на теченията.
И още един интересен факт - в края на летния сезон на 1977 г. леководолазът инж. Ангелин Георгиев съобщи, че е намерил потънала подводна  лодка в северната част на рифа пред Черни нос. Веднага бе задействана Леководолазната школа ( ЛВЩ) на ВМС и беше извършено неколкодневно претърсване на указания район. Понеже военните леководолази си взаимодействаха с учените от Института по океанология към БАН,  които по това време бяха на Научноизследователския полигон в Шкорпиловци, имах възможността единия ден да участвам в “обследването” на дъното по квадрати по компас.
В района, в който търсех, на дълбочина 22 - 23 метра попаднах на единични скали, които се издигаха на 6 - 7 метра от дъното. В такива скали лесно би аварирала подводна лодка. “Обследването” завърши без успех, но тогава нямахме на въоръжение цветни ехолоти, локатор със страничен обзор (сонар), магнитометър и GPS.  Въпреки че някои казваха, че това е “кьор фишек” на Ангелин, аз съм убеден, че районът заслужава един ден да бъде претърсен с горепосочените съвременни технически средства.
Ст. н.с. д-р инж.ТРАЯН ТРАЯНОВ

(
1) Ростовшчиков, В. 1975 г. Двамата от подводната лодка. ФАР’75, Варна, Изд. “Г. Бакалов”, с. 76-79.
(
2) Траянов, Т. 2007. Уроци по дързост. Изд. Къща “Морски свят”, Варна, с. 132-136.
(
3) Траянов, Т. 1997. Изследване на денонощните колебания на температурата, солеността на морската вода, скоростта и посоката на теченията в Бургаския залив. Известия на Съюза на учените - Варна, 1/97, с. 10-13.









22 окт. - 5 ноем. 2008 г.