МОРЕТО В КАРТИНИ НА СТАРИТЕ МАЙСТОРИ
Съвсем в духа на лятното време Йорданка Торнева ни кани да съпреживеем идеите за морето на 16 стари български майстори. Изложбата е съвместна акция на варненската галерия Теди и софийските галерии Арте и Ателие 96. В нея виждаме работи на автори от различни периоди в българското изкуство. Повечето са родени в края на ХІХ – началото на ХХ век, възпитаници на големите български професори от Рисувалното училище и по-късно Академията. Пътували са по света и са виждали и други морета. Но са рисували основно нашето Черно море.
Изложбата открива един мек плаж на Борис Стефчев (1894 – 1983), в който дюните и водата са водеща тема, но внимание заслужават и знаците на времето, които се четат в специфичната мода на банските костюми от 50-те години.
Централна творба в колекцията е едно ревящо море с кораб на Тихомир Радинов (1909 – 2004), познат като майстор на бурните морета.
Спокойна и подредена страна на крайморския свят е представена в масло от Костадинка Цветкова (1929 – 2006). Това е колоритният Созопол от 60-те години с къщите, лодките и характерната си атмосфера.
Скалистото море от плаката на изложбата е на Олга Шаханова (1895 – 1978). Тя е жена, която се е докоснала до много морета. Съпруга е на известния индустриалец и производител на вина Шишков. Родена е в Пловдив,
завършва Художествената Академия в София в класа по живопис на проф. Мърквичка през 1920. През 1930 напуска България. Пътува, живее и рисува в Естония, Латвия, Финландия и Германия. През 1946 се завръща в България, а в края на 60-те години заминава за Атина. Известно време живее и рисува там. Създава пейзажи, интериори, натюрморти, всички докоснати от романтичен дух. Впрочем често сме виждали на снимки една от известните и творби - портрет на Васил Левски - собственост на Президенството на Република България.
Има и още един образ, което повечето от нас са виждали - човекът с белите дрехи, който сякаш до вчера минаваше всеки следобед пред Черно море - Наполеон Алеков (1912 - 1998). Роденият в Тулча художник идва във Варна, когато е двегодишен. Учи се от италиански майстори, прави 25 самостоятелни изложби, създава около 10 000 картини. В тази сбирка се вписва с две картини - малък формат - скалите край морето тук и това по-голямо и по-мирно море.
Единственият крайбрежен фар в колекцията е акварелът на Александър Миленков (1882 - 1971), когото историците на българското изобразително изкуство сочат като първия български професионален театрален художник. Роден в Самоков, той завършва общия курс на Рисувалното училище през 1901, а след това специализира стенопис в Мюнхен. Прави оформлението на последната картина на Венецианския търговец от Шекспир през 1906 в Народния театър. Това е първият опит за отвхърляне на универсалната декорация в българския театър, последван от 370 на брой театрални и оперни постановки с негови декори.
Малък формат с две камили и дюни - един истински малък бисер, е работа на Стоян Василев (1904 - 1977). Роден в Пазарджик, Василев завършва живопис в Академията през 1927 при проф. Цено Тодоров. Прави добри пейзажи от Търново. Има повече от 30 изложби у нас и няколко в Германия.
Много различни от останалите творби в изложбата са есенните крайбрежни дървета на Господин Георгиев 1909 - 1978. Роден в Стара Загора, той завършва декорация в Академията, а през 1932 специализира в Академията в Рим. Известен е със своите пейзажи и портрети.
И разбира се - не може да има тематична морска изложба без името на Христо Каварналиев (1894 - 1951). Популярният варненски маринист завършва през 1915 Художественото училище в София. Специализира в школата на Франц Щук в Берлин. Пътува из Русия, Италия, Франция. Урежда повече от 40 изложби у нас, има и няколко в чужбина. В тази изложба го виждаме с един платноход, изпълнен в смесена техника.
Плажните радости на летовниците около една скала проследяваме с акварела на Преслав Кършовски 1905 - 2005. Художникът специализира във Варшава графика и сценография. Директор е на НХГ през 50-те години. Във Варна идва като сценограф на театъра 1936 - 37 г. След това е в Народния театър. Прави илюстрации, работи графика, живопис, пише много за българското изкуство в печата.
Голям залив със скали, които толкова приличат на Балчик, показва стила на Петър Дачев (1898 - 1968). Роден в Котел, Дачев завършва Художественото училище при проф. Цено Тодоров, учи известно време и в Академията на изящните изкуства в Цариград. Рисува предимно пейзажи живопис, прави и много рисунки и литографии, илюстрира книги, пише критически материали, сътрудничи на издания за изкуство.
Тихомир Коджаманов 1892 - 1975 присъства с две работи - масло, в което бурното море бие скалите и акварел с тема Созопол. Коджаманов
учи при проф. Мърквичка в Художественото училище. Специализира във Виена през 20-те години, работи в областта на пейзажа. Рисува често бреговете на Дунава, прави и портрети. Има повече от 20 самостоятелни изложби.
Още Созопол - от 60-те години ни дава маслото на Петър Томов.
Венета Атанасова (1905 - 1980), близка на Никола Танев, е представена с платното „Вятърна мелница” и с един страхотен Балчик с неговите сипеи, къщички и заливно море. Тя завършва Академията през 1932 при проф. Стефан Димитров. Популярна е като керамик, участва в изложби на приложното изкуство в Европа. Има почетен диплом от конкурса ваъв Фаенца, Италия.
„Рибарите” са работа на Атанас Михов (1879 - 1975). Михов е роден в Стара Загора, завършва Рисувалното училище при проф. Вешин. Рисува Добруджа, Тракия, планините, крайбрежията на нашите реки. Обича пейзажа и пейзажът го обича. През 1919 г. прави изложба във Варна. И има редица представяния у нас и в чужбина.
И един автор, когото познаваме с неговите рилски пейзажи, а сега виждаме със скали край водата. Това е Кирил Матеев (1920 - 2005). Той завършва Академията при проф. Дечко Узунов и е сред най-добрите познавачи на планинската природа на България.
МВ
БРОЙ 14
23 юли - 6 август 2008 г.
:: МВ "Компас" :: Морски колекции ::
избор на брой
към заглавната страница